Биомиметика - Или как природата помага на техниката

     Мнозина научни критици и интерпретатори твърдят, че след 30-те години на миналия век няма значими открития, а само развитие на вече съществуващи идеи. През последните години обаче, все по-силно се възприема коренно различната гледна точка: че науката тепърва се събужда и навлиза в "дълбоките води". Основната идея в процеса не е нищо друго освен принципа на аналогията, наричан в научните среди биомиметика (от гръцки), т.е. бионаподобяване. Техниката на бъдещето следва дизайна на природата. А някои от творенията на еволюцията и до днес остават недостижими за изследователите. 

     Новите интелигентни материали вече са навсякъде около нас. Дефиницията за интелигентен материал включва най-вече неговата мултифункционалност и адаптивност или висока степен на специфичност. На практика всичко започва с изключително прости неща, някои от които вече са станали част от ежедневието ни. 

     Велкрото. То вече е навсякъде. Идеята за него идва от еньовчето, наречено също лепка. Семената са захващат към растението на същия принцип, на който е базирано велкрото.

     Кевларът. Той представлява нишки от полиамид, сплетени като паяжина. Вътрешната му структура повтаря строежа на протеиновата мрежа, която наричаме коприна. При еднакво тегло кевларът е 5 пъти по-здрав от стомана, напълно еластичен, нечуплив и термично устойчив. Използва се за бронежилетки, дрехи, обувки, за оплетка на оптични кабели и дори в медицината. 

     Изкуственият пух. Това е общото название за синтетични материали, използвани за топлоизолационен пълнеж на дрехи, спални чували и т.н.

     В един безоблачен летен ден през февруари еволюционният биолог Андрю Паркър коленичил в жаркия червен пясък на австралийската пустош и внимателно поставил десния заден крак на един молох в паничка с вода. Тук в най-сухата част на най-сухия обитаем континент в света е най-добре да знаете как и откъде ще си набавите следващата глътка вода.

Именно това знае молохът - 30 секунди по-късно водата от паничката се просмукала нагоре по крака на гущера и започнала да проблясва по цялата му бодлива кожа. След още няколко секунди водата достигнала до устата му и гущерът започнал да примлясква с очевидно задоволство. На практика той пиел вода през крака си. Ако разполага с достатъчно време, молохът може да направи същия фокус върху мокър пясък - жизненоважно предимство при оцеляването в пустинята. Паркър отишъл там, за да разбере как точно гущерът прави това - не от чисто биологически интерес, а с конкретна мисъл - да създаде уред по модел на молоха, който да помага на хората да събират живителната вода, за да оцелеят в пустинята.

     Работата на Паркър е част от една тенденция, която се забелязва в цял свят. Инженерите във Великобритания и в САЩ се занимават с удебеленията в предната част на перките на китовете. Целта им е да конструират по подобен начин повърхността на крилата на самолетите, които ще позволяват по-голяма подвижност.
В Берлин изследователите копират формата на перата на грабливите птици, за да изобретят крила, които по време на полет променят формата си така, че да намалят съпротивлението на въздуха и разхода на гориво. 
В Зимбабве архитектите проучват как термитите регулират температурата, влажността на въздуха и проветрението в термитниците си. Резултатите трябва да бъдат приложени в строителството на къщи. 
Японски учени вече направиха инжекциите по-безболезнени, като оборудваха върха на иглата с миниатюрни “зъби”. А за модел използваха хобота на един комар.

      В дизайна и изкуствата също се открива стремеж към копиране на природата с цел по-голяма устойчивост и сензитивност към проблемите на нашата планета.

 

 
 

     А в архитектурата един от най-забележителните примери за Биомиметика е аквариума във Валенсия/Испания - най-големия аквариум в Европа. Неговата конструкция наподобява скелетната структура на морски обитатели.

     Когато става дума за биомиметиката, д-р Стивън Ман от университета в Бристъл, Великобритания, стига още по-далече в своите визии. Според него този принцип би могъл да предотврати катастрофичните екологични поражения, предизвикани от човешката дейност. Природните процеси се характеризират с пълна липса на междинни и крайни токсични продук­ти, така че едно завръщане към природата би донесло високи технологии и умни материали на една чиста планета, смята д-р Ман.

Източници:

http://e-vestnik.bg/3881/%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0/

http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2006/06/30/269942_otgovorite_na_prirodata/

http://www.nationalgeographic.bg/?cid=13&art_id=51